Как се прави скрито осветление. Етапи на работа

1. Раменете на профила UD се нарязват с ножица за ламарина по цялата им дължина през 3 см, за да може профилът да придобие желаната форма. След тази подготовка профилът се захваща за тавана с рапидни винтове. 2. Изрязват се ивици от гипсокартон, за да се определи разстоянието от основния таван, на което ще се направи бордът на конструкцията на скритото осветление. Така приготвените ивици от гипсокартон се захващат с рапидни винтове за UD профила. 3. По описания в стъпка 1 начин се нарязват раменете на нов UD профил (виж 1), който се захваща за долната част на ивиците от гипсокартон и наравно с така образувания ръб. Когато конструкцията на скритото осветление завършва със стената, UD профил се слага на същото ниво и върху стената. На този етап следва да се прокарат и кабелите за осветление, ако се предвиждат лунички, светещ маркуч или диодно осветление. 4. Второто ниво гипсокартон се захваща за UD профила, но се оставя да стърчи напред. За да се изреже според избраната форма точно и симетрично листът гипсокартон, препоръчително е да се използва шаблон от гипсокартон (например в случая с размер 10 х 10 см.). Шаблонът се налага върху извивката на желаната форма, приплъзва се напред и едновременно с това гипсокартонът се изрязва с макетен нож, за да придобие желаната форма. След това трябва да се шпаклова облата част на осветлението, защото на по-късен етап няма да има достъп до нея. 5. По ръба на гипсокартона отново се захваща профил UD. Върху него с помощта на рапидни винтове се монтира и последният елемент от нарязани ивици гипсокартон. Елементът отново се шпаклова неколкократно, докато придобие иделно обла форма. Поставят се ПВЦ ъгли върху ръба. Така осветлението вече е готово за шлайфане. 6. Следват боядисване на новополучената форма от гипсокартон и монтаж на осветителните тела.

Полезни съвети при прокарване на водопровод - Как се прави ВИК

Когато говорим за съвременно ВИК, на първо място е важно да посочим материала, с който се работи най-често днес – тръби от полипропилен. Тръбите от полипропилен имат доказано по-добри показатели при замръзване и издържат на по-високо налягане в сравнение с широко използваните по-рано стоманени поцинковани и черни тръби. Тръбите от полипропилен са леки и най-вече – удобни за работа. Лепят се посредством така наречените лепачки за тръби, които нагряват и стопяват тръбите. Снадките стават изключително здрави и устойчиви дори при огъване, а времето за изработка на водопровода се скъсява значително. Чиста вода: Водопроводът за чиста вода в апартамент се прави след водомера, като най-често използваният размер на тръбите е 20 мм. При изработката на ВИК от изключително значение са снадките на тръбите. Те трябва да са залепени качествено, за да останат здрави. Първо проверете дали краят на тръбата, която ще лепите, е чиста от прах, малки частици или песъчинки и я почистете добре. Двата края на тръбите се слагат едновременно в отворите на машината за лепене, за да се стопят равномерно. Тръбите се нагряват в продължение на 7 секунди, но не и повече от 10 секунди. Най-често срещаният проблем е свързан с пренагряване на тръбите, когато при самата спойка тръбата се запушва от стопения полипропилен и водата няма как да мине. Признак за наличие на подобен проблем е слабото налягане след пробата на водопровода или липсата на вода след нейното пускане. Мръсна вода: При прокарване на канализация за мръсна вода се използват тръби ф50 за сифони в банята и тръби ф110 за вертикален щранг. При прокарването на тръбите за сифона се спазва наклон от наклон от 1 см за всеки 1 м. Не трябва наклонът да е прекалено голям – това затруднява отмиването на полепнали по тръбата частици и води до запушването й. При полагането на тръби не се използват колена, за да се направи завой, защото това със сигурност ще доведе до запушването им. За да се избегне този нежелан ефект, завоите обикновено се правят с дъги. За снаждането на тръбите се използва газова горелка, когато няма фабрични снадки с гумичка. В тези случаи се нагрява само тръбата, която е от външната страна. Тръбата, която се вмъква, не се нагрява и влиза в другата поне 10 см навътре. Предварително отново се проверява за песъчинки и се почиства, намазва се с лепило за ПВЦ тръби и се лепи, докато другата тръба е още топла от нагряването.

Ремонт на баня

Лепене на плочки в баня. Лепенето на плочки е наистина тънкост в бранша Строителство. То трябва да се направи от майстор, ако искате Вашата баня да изглежда добре. Ако все пак решите да си налепите плочките сами, то следвайте няколко основни правила, за да постигнете добър резултат. 1. Не бързайте. Плочките се лепят бавно и с внимание, за да станат добре. 2. Използвайте подходящи инструменти за работа. 3. Фугирането е важен процес, от който много зависи цялостният изглед на банята. Бъдете старателни. И така. Лепенето на плочки обикновено започва от втория ред, защото подът най-често се прави под наклон. Взима се разстоянието на една плочка от пода и се обикаля цялата баня с мастари - по този начин се подвежда началото. Следи се за перфектна нивелация по хоризонтала и вертикала. Съвсем малки отклонения се оказват фатални. За целта нивелирът трябва да е добре почистен и да показва вярно. Удобен за работа е нивелирът с дължина около метър. Стените трябва да са равни. Ако не са равни, трябва да се изравнят предварително - това ще Ви спести много време и нерви. Работи се на гребен. Следи се за прави ъгли още при мазилката, ако помещението го позволява. Работи се с машина за плочки - по възможност добра машина. С флекс се изрязва там, където е невъзможно с машината. При рязане с флекс се получават наранявания по плочката, дори когато дискът е добър, което налага използването на флекса само при необходимост. След като стените без първия ред са налепени с плочки, може да се започне подът. Лепенето на плочки по пода започва от сифона. Взимат се четири плочки и върху тях се поставя капакът на сифона, като се следи да има наклон към сифона от четирите страни. Първият ред плочки по стените се лепи накрая. Когато плочките са готови, остава фугирането. Запълването на фугите трябва да се направи внимателно. Фугата се нанася с гумена шпакла за фугиране или маламашка, предназначена за тази цел. Още преди да е засъхнала, фугата се почиства с влажна гъба или влажен парцал, като се работи внимателно и фугите се оформят добре.

Не забравяйте да оформите фугите, докато не са засъхнали. Ако засъхват по време на работа, навлажнете ги пак. Ако оставите фугите да засъхнат неоформени, след 12 часа, когато стегнат напълно, ще имате големи проблеми с тях. Няма как да ги оформите хубаво в последствие. Фугирането е много важно, за да изглеждат плочките добре накрая. Добре наредени плочки с лошо фугиране на банята е една неприятна гледка. Успех!