Здрасти Мастер!
Да,така е,занимавам се с добавки за бетон.По-точно само с две от цялата група.
Идеята ти за покрива освен,че е нестандартна,ами изглежда и революционна.Няма причина да не се получи,ако се предвидят някои особености на материалите.Например тези люспи или отсевки би трябвало да се третират против гниене,защото какъвто и да е лак,поради спецификата на повърхността им не може да ги покрие надеждно,отделно,че и лаковете нямат устойчивост на УВ лъчение ,особено при прекъсване на филма.Аз бих постъпил по следния начин. Ламперия от дъски или OSB,строителен шперплат,отгоре битумна рулонна хидроизолация с посипка,залепена с битумен грунд върху дъските и прикована по снадките на припокриване.Така принципно покрива е готов и няма да тече и остава да се тунингова отгоре със шлюпките.Класиката в жанра са тиклите/плочите/ или керемидите и бих направил такива от шлюпки със цимент.Технологичното оборудване,ако може така претенциозно да се нарече това ,което е необходима като инструменти и съдове е следното:
-голямоформатни калъпи за тротоарни плочки ,втора употреба около 20-40 бр.
-вибромаса- ламарина с размер колкото калъпа ,окачена върху яки 4 пружини или гумени маншони ,под която се монтира малък електрически шмиргел ,без шайбите с дебалансиращи пластини на тяхно място.Целта е да прави вибрации на ламарината.
-пластмасов кош от строителните магазини с обем 60-100 л.
-електрическа бъркалка за разтвори с две дръжки и редуктор
-2 пластмасови кофи за дозиране на материалите
-варел 100 л. за направната вода ,в която се поставят и нужните добавки и още един за разтвор на водно стъкло за силикатизация на сместта.
Получения материал е лек до олекотен бетон наречен сламобетон или дървобетон .Измислен е в Германия след войната,където все още се прави от тополови стърготини и влакна.Най-широко приложение освен в Германия има в Швейцария,Канада,Чехия и Русия,където е познат по името арболит,и камъшобетон.От него правят тухли или панели за стени. С определени корекции на технологията биха се получили и плочи за покрив ,не гниещи и топлоизолиращи.Принципът е калцифициране на хидролизиращите съставки на шлюпките и последваща силикатизация.Така се получава негниещ,негорящ ,дълговечен материал.Може да влезем в детайли ,ако има интерес към тази технология.Не е позната в страната.