Саморазливни замазки

[SiremMirem]

Искам да попитам за саморазливна замазка. Някой ако може да предложи някаква смола или здрава саморазливна замазка, която да издържа на външни условия. Студ и пек. Искам да си направя пътеката в двора, по този начин. Другия вариант е с шлайфан бетон, но нещо не ми харесва как изглежда. Хайде помагайте със съвети.

[Фло]

Искам да попитам за саморазливна замазка. Някой ако може да предложи някаква смола или здрава саморазливна замазка, която да издържа на външни условия. Студ и пек. Искам да си направя пътеката в двора, по този начин. Другия вариант е с шлайфан бетон, но нещо не ми харесва как изглежда. Хайде помагайте със съвети.

Струва ми се,че саморазливната замазка не е добър вариант за бетонова пътека на двора.Ако още не е направена и желанието е да издържа на студ и пек възможностите не са в замазката ,ами в добавките за бетон: добавка за мразоустойчивост ,която се влага в направната вода и импрегнатор с пенетриращо/проникващо/ действие за износоустойчивост на повърхността на бетона.
Защо са важни тези неща за бетони ,подложени на външни атмосферни условия? Същото обяснение може да се отнесе и към  саморазливните замазки,които са на основа цимент.
Цимента съдържа калциев оксид и при направата на бетоновата смес или сместта за замазка при добавянето на вода и най-вече при излишък една част от калциевия оксид се превръща в калциев хидроксид/гасена вар/. Счита се,че това е около 10-20 % от масата на цимента.Това съединение е водоразтворимо и за кратко време ,примерно година бетона се "озъбва",като му се показва чакъла от реакцията на калциевия хидроксид с дъждовната вода,която го отмива по-малко, -по-малко.Затова след 7-10 дни след полагането се третира с препарат,който прави химическа реакция с калциевия хидроксид и се получава калциев силикат хидрогел,който през кристализация ,след отделянето на водата се превръща в много здрава,химически устойчива и износоустойчива структура. Мразоустойчивоста пък се получава от действието на добавка наречена въздуховъвличаща,която контролира количеството на вработения въздух по време на смесването и големината на въздушните мехурчета и общото количество на вработения въздух ,до около 5 % от обема на бетона. Тия малки въздушни мехурчета,обикновено  с големина от няколко микрона се разпределят по целия обем равномерно като стеничките им се хидрофобизират,и не пропускат вода и капилярна влага и увеличават циклите на замръзване /размръзяване над 200 или 4 пъти по-дълъг живот от бетон без добавки.Друг важен момент за качеството е уплътняването на бетона,обикновено се ползва иглен вибратор.Това се налага ,понеже добавката за мразоустойчивост пластифицира бетоновата смес и това позволява намаляване на направната вода до 40-45 % от масата на цимента. Колкото е по-ниско водоциментното съотношение ,толкова по-качествен е бетона и устойчив при  външни условия.

[The Master]

Искам да попитам за саморазливна замазка. Някой ако може да предложи някаква смола или здрава саморазливна замазка, която да издържа на външни условия. Студ и пек. Искам да си направя пътеката в двора, по този начин. Другия вариант е с шлайфан бетон, но нещо не ми харесва как изглежда. Хайде помагайте със съвети.

Искам да попитам за саморазливна замазка. Някой ако може да предложи някаква смола или здрава саморазливна замазка, която да издържа на външни условия. Студ и пек. Искам да си направя пътеката в двора, по този начин. Другия вариант е с шлайфан бетон, но нещо не ми харесва как изглежда. Хайде помагайте със съвети.

Струва ми се,че саморазливната замазка не е добър вариант за бетонова пътека на двора.Ако още не е направена и желанието е да издържа на студ и пек възможностите не са в замазката ,ами в добавките за бетон: добавка за мразоустойчивост ,която се влага в направната вода и импрегнатор с пенетриращо/проникващо/ действие за износоустойчивост на повърхността на бетона.
Защо са важни тези неща за бетони ,подложени на външни атмосферни условия? Същото обяснение може да се отнесе и към  саморазливните замазки,които са на основа цимент.
Цимента съдържа калциев оксид и при направата на бетоновата смес или сместта за замазка при добавянето на вода и най-вече при излишък една част от калциевия оксид се превръща в калциев хидроксид/гасена вар/. Счита се,че това е около 10-20 % от масата на цимента.Това съединение е водоразтворимо и за кратко време ,примерно година бетона се "озъбва",като му се показва чакъла от реакцията на калциевия хидроксид с дъждовната вода,която го отмива по-малко, -по-малко.Затова след 7-10 дни след полагането се третира с препарат,който прави химическа реакция с калциевия хидроксид и се получава калциев силикат хидрогел,който през кристализация ,след отделянето на водата се превръща в много здрава,химически устойчива и износоустойчива структура. Мразоустойчивоста пък се получава от действието на добавка наречена въздуховъвличаща,която контролира количеството на вработения въздух по време на смесването и големината на въздушните мехурчета и общото количество на вработения въздух ,до около 5 % от обема на бетона. Тия малки въздушни мехурчета,обикновено  с големина от няколко микрона се разпределят по целия обем равномерно като стеничките им се хидрофобизират,и не пропускат вода и капилярна влага и увеличават циклите на замръзване /размръзяване над 200 или 4 пъти по-дълъг живот от бетон без добавки.Друг важен момент за качеството е уплътняването на бетона,обикновено се ползва иглен вибратор.Това се налага ,понеже добавката за мразоустойчивост пластифицира бетоновата смес и това позволява намаляване на направната вода до 40-45 % от масата на цимента. Колкото е по-ниско водоциментното съотношение ,толкова по-качествен е бетона и устойчив при  външни условия.

Здравей Фло, изумен съм от компетентния отговор. Предполагам, че се занимаваш с това И аз да питам нещо. Искам да направя покрив на селска къща с някаква посипка. Идеята ми е следната. Къщата ще бъде нестандартна. Везможно ли е да направя слендното дървена обшивка, на която да се закове воалит. Воалита се грундира със някакъв си грунд който издържа така че да може да се захване върху грунда теракол или лепило на циментова основа, върху теракола да се посипят примерно остатъците от люспите, които остават след жътва обвивката на житото ако ме разбираш. След като теракола стенгте да се мине с лак който издържа на външни условия и да го запечати, така че вятъра да не може да отмие
люспите. В "Омая"са го направили, но зимата са се отмили люспите на житото.

[Фло]

Здрасти Мастер!
Да,така е,занимавам се с добавки за бетон.По-точно само с две от цялата група.
Идеята ти за покрива освен,че е нестандартна,ами изглежда и революционна.Няма причина да не се получи,ако се предвидят някои особености на материалите.Например тези люспи или отсевки би трябвало да се третират против гниене,защото какъвто и да е лак,поради спецификата на повърхността им не може да ги покрие надеждно,отделно,че и лаковете нямат устойчивост на УВ лъчение ,особено при прекъсване на филма.Аз бих постъпил по следния начин. Ламперия от дъски или OSB,строителен шперплат,отгоре битумна рулонна хидроизолация с посипка,залепена с битумен грунд върху дъските и прикована по снадките на припокриване.Така принципно покрива е готов и няма да тече и остава да се тунингова отгоре със шлюпките.Класиката в жанра са тиклите/плочите/ или керемидите и бих направил такива от шлюпки със цимент.Технологичното оборудване,ако може така претенциозно да се нарече това ,което е необходима като инструменти и съдове е следното:
-голямоформатни калъпи за тротоарни плочки ,втора употреба около 20-40 бр.
-вибромаса- ламарина с размер колкото калъпа ,окачена върху яки 4 пружини или гумени маншони ,под която се  монтира малък електрически шмиргел ,без шайбите с дебалансиращи пластини на тяхно място.Целта е да прави вибрации на ламарината.
-пластмасов кош от строителните магазини с обем 60-100 л.
-електрическа бъркалка за разтвори с две дръжки и редуктор
-2 пластмасови кофи за дозиране на материалите
-варел 100 л. за направната вода ,в която се поставят и нужните добавки и още един за разтвор на  водно стъкло за силикатизация на сместта.
Получения материал е лек до олекотен бетон наречен сламобетон или дървобетон .Измислен е в Германия след войната,където все още се прави  от тополови стърготини и влакна.Най-широко приложение освен в Германия има в Швейцария,Канада,Чехия  и Русия,където е познат по името арболит,и камъшобетон.От него правят тухли или панели за стени. С определени корекции на технологията биха се получили и плочи за покрив ,не гниещи и топлоизолиращи.Принципът е калцифициране на хидролизиращите съставки на шлюпките и последваща силикатизация.Така се получава негниещ,негорящ ,дълговечен материал.Може да влезем в детайли ,ако има интерес към тази технология.Не е позната в страната.

[The Master]

Здрасти Мастер!
Да,така е,занимавам се с добавки за бетон.По-точно само с две от цялата група.
Идеята ти за покрива освен,че е нестандартна,ами изглежда и революционна.Няма причина да не се получи,ако се предвидят някои особености на материалите.Например тези люспи или отсевки би трябвало да се третират против гниене,защото какъвто и да е лак,поради спецификата на повърхността им не може да ги покрие надеждно,отделно,че и лаковете нямат устойчивост на УВ лъчение ,особено при прекъсване на филма.Аз бих постъпил по следния начин. Ламперия от дъски или OSB,строителен шперплат,отгоре битумна рулонна хидроизолация с посипка,залепена с битумен грунд върху дъските и прикована по снадките на припокриване.Така принципно покрива е готов и няма да тече и остава да се тунингова отгоре със шлюпките.Класиката в жанра са тиклите/плочите/ или керемидите и бих направил такива от шлюпки със цимент.Технологичното оборудване,ако може така претенциозно да се нарече това ,което е необходима като инструменти и съдове е следното:
-голямоформатни калъпи за тротоарни плочки ,втора употреба около 20-40 бр.
-вибромаса- ламарина с размер колкото калъпа ,окачена върху яки 4 пружини или гумени маншони ,под която се  монтира малък електрически шмиргел ,без шайбите с дебалансиращи пластини на тяхно място.Целта е да прави вибрации на ламарината.
-пластмасов кош от строителните магазини с обем 60-100 л.
-електрическа бъркалка за разтвори с две дръжки и редуктор
-2 пластмасови кофи за дозиране на материалите
-варел 100 л. за направната вода ,в която се поставят и нужните добавки и още един за разтвор на  водно стъкло за силикатизация на сместта.
Получения материал е лек до олекотен бетон наречен сламобетон или дървобетон .Измислен е в Германия след войната,където все още се прави  от тополови стърготини и влакна.Най-широко приложение освен в Германия има в Швейцария,Канада,Чехия  и Русия,където е познат по името арболит,и камъшобетон.От него правят тухли или панели за стени. С определени корекции на технологията биха се получили и плочи за покрив ,не гниещи и топлоизолиращи.Принципът е калцифициране на хидролизиращите съставки на шлюпките и последваща силикатизация.Така се получава негниещ,негорящ ,дълговечен материал.Може да влезем в детайли ,ако има интерес към тази технология.Не е позната в страната.

Фло ти наистина продължаваш да ме изумяваш хаха. Прочетох статията, но ми трябва малко време да го усмисля имам работа в момента със сигурност ще пиша по темата, защото ми стана много интересно, но  по късно. Знаеш много наистина   аз се интересувам  живо от всичко, което го няма в България пък и вообще по света. Къде си ги научил тия неща в БГ? Eдва ли тук има много хора дето разбират от това с такива детайли. Ще продължа с въпросите да знаеш Евала.

[Фло]

Ще се радвам да съм от помощ,както се казва. Детайлите са от практиката,занимавал съм се с леки бетони и специално с дървобетон.Нещата,за които говоря,обикновено съм ги правил вече и мога да ги покажа даже. Е,специално с отсевки или шлюпки не съм се занимавал ,но принципа е общ. Ето например трислойна зидария със строителни блокове от дървобетон.Ширината на зида е 40 см.

[The Master]

Страхотно, аз се разрових малко и виж какво намерих. За това ли става на въпрос  http://www.youtube.com/watch?v=Yrof9lmxuIQ.

[The Master]

Ще се радвам да съм от помощ,както се казва. Детайлите са от практиката,занимавал съм се с леки бетони и специално с дървобетон.Нещата,за които говоря,обикновено съм ги правил вече и мога да ги покажа даже. Е,специално с отсевки или шлюпки не съм се занимавал ,но принципа е общ. Ето например трислойна зидария със строителни блокове от дървобетон.Ширината на зида е 40 см.

Искаш ли да помогнеш за една селска къща.  Искам да е нестандартно всичко. Можеш ли да дадеш инфо за покрива и как точно се правят тия тухлички. Мисля, че това е страхотна идею. И изглежда приятно. Чудя се ако плочите се застъпват дали ще изглежда хубаво, а колко минимум трябва да са дебели.

[Фло]

Страхотно, аз се разрових малко и виж какво намерих. За това ли става на въпрос  http://www.youtube.com/watch?v=Yrof9lmxuIQ.

Да,това е арболит.Ето моите начални опити:
Забелязват се топчета стиропор,които ползвах в началните опити. После взех да не ги слагам,да съм по-еко. Другата съществена разлика  от клипчето  е,че аз го ползвам при трислойна зидария,т.е . два успоредни реда с въздух 10 см в средата. Дървобетона е готин материал дава преимуществата на дебелите дървени стени при по-ниска плътност от дървото,по-високо -температурно съпротивление,по-добър въздухообмен от плътното дърво и възможно най-ниска цена в сравнение с другите строителни материали.Геометрията е добра,зидането е лесно и се реже с един голям трион за Итонг ,там където трябва за снадки и превръзки. Позволява и други варианти,например в Канада правят кофраж на стените и пълнят пространството с дървобетон. Отделно,че фирми им го доставят готов ,сух и само му добавят вода и го разбъркват. Там го правят от ситно нарязани стебла от лен и цимент.Има учебно клипче в нета,ако го намеря ще го постна.

[The Master]

С топчетата ми изглежда някак си несигурно и крехко. Ей това е супер идея. Не бях чувал до сега за това. Трябва да го изпробам и аз:)

[Фло]

Коноооп,а не лен! Обърках се малко с гюрлюка.
Виж тука:http://www.youtube.com/watch?v=FcctSvVFheA

[The Master]

Такааа на филмчето, което ми прати на 6:24 минута се вижда част от прозореца как дървените нижки са по дълги и изглежда много приятно, както са се преплели. Как се постига този резултат знаеш ли и друго за покрива според мен дебелината на плочите трябва да около 5 см като горния слой трябва е да е по гладък да няма големи дупки, в които да влиза и замръзва вода през зимата. Така ще се разруши. И си мисля ако се направи на плочи ще личат снадките. Не може ли да се излее на едно.

[Фло]

Тая снимка е за плочите,които стоят добре,за разлика от нескопосаната зидария!

[The Master]

Ама тия плочи ми изглеждат каменни. Не са от материала, за който ми говориш. Аз си мисля, че на едно ще е най добре да се отлее.

[Фло]

Ама тия плочи ми изглеждат каменни. Не са от материала, за който ми говориш. Аз си мисля, че на едно ще е най добре да се отлее.

Без съмнение плочите са каменни. Аз показвам само как стоят на покрива и изглежда красиво.Иначе не е проблем да се отлеят от бетон и дървени стърготини в два слоя. В калъпа първо се налива 1 см. як бетон с добавка за водоплътност,вибрира се  и останалите  4 см. до горния ръб на калъпа се допълват с лек бетон от дървени стърготини или шлюпки със цимент.Калъпите за големите  тротоарни плочи са дълбоки 5 см.Просто тлябва да се потърсят втора ръка пластмасови калъпи за тротоарни плочи. После се редят като тиклите ,дето са на снимката.Това е за тунинг и красота на покрива ,иначе като сложиш битумна рулонна хидроизолация няма никакъв смисъл отгоре и да слагаш каквото и да е ,освен ако не търсиш естетически ефект. Къде ще е къщата,в кой район на сраната? Имаш ли арх. проект или си още на идеен?